Откриването: месец по-късно. Размишленията на една пчеличка.

            Макар че вече цял месец излетя неусетно, все още във въздуха се носи духът, който ни донесе 15-ти септември. Тогава в училището с трепет стъпиха нови ученици, тазгодишните „зайци“, а нашите дванадесетокласници с леко свити сърца, но с големи усмивки прекрачиха прага към последната година от гимназията.

          Да престъпиш прага на ново училище, не е лесно – мога да го потвърдя като представител на заешката общност. За повечето от нас, които за първа година наричаме себе си ученици на ПМГ „К. Величков“, притесненията бяха непрестанен елемент от стартовите дни, но с времето започнахме да се приспособяваме. За някои от нас това беше лесно, за други – може би не толкова, но вярвам, че за всички ни рано или късно идва онзи момент, в който осъзнаваш колко различен щеше да е животът ти в друго училище, с друг клас, и наистина започваш да оценяваш хората около теб.

Разбира се, освен учениците от голямо значение са и учителите. Поне със своите мога да твърдя, че съм „изтеглила дългата клечка“, но вярвам, че всички професионалисти в това училище се стремят към едно – да ни превърнат от посредствени в знаещи млади хора, което със сигурност не е лесно достижима цел, но смятам, че не е невъзможно.

   Оттогава всекидневно дворът на училището ни се пълни с различни ученици, споделящи разнородни интереси, но и една обща цел – да развият себе си като личности, но и да помогнат на училището да се развие като иновативна гимназия. Оттогава всекидневно и аз се чувствам като малко, но незаменимо парче от шарения пъзел на ПМГ, който, за да подредиш (разбирай – да вкараш в релси), изисква много любов, постоянство и желязна воля (бел. ред.). 

Из размишленията на една работна пчеличка Анелия Иванова от VIII А клас.