Интересни факти

Големия Сфинкс – „ Удушителя“

 

Какво е сфинкс?

Когато някой чуе думата сфинкс, веднага се сеща за сфинкса, който се намира в Гиза в Египет. Точно за него се отнасят и интересните факти малко по-надолу в статията, но знаете ли, че има и други определения на сфинкса в различните народности? Например в гръцките легенди сфинксът е с лице и гърди на жена, тяло на лъв и крила на птица. Канадският сфинкс пък е вид котка, която почти няма козина, главата ѝ наподобява на друга порода котки, наречени „Девон Рекс“, очите им имат формата на лимон, краката им са дълги, тънки и извити, опашката е твърда и стесняваща се.

Лицето на Големия сфинкс е лицето на фараон Хефрен

Кога е бил създаден сфинксът, няма точни данни, но според класическата египтология изобразеното лице принадлежи на Хефрен. Хефрен (наричан още: Хафра, Кафре) е син на Хеопс (Хофу) и е фараон на Египет от четвъртата династия. За времето му на царуване няма точни данни, но се смята, че е някъде между 2650 и 2480 година преди новата ера. Няма точни доказателства че сфинксът е създаден по времето на Хефрен, но за такова се взима надписа на една надгробна или възпоменателна каменна плоча, на която пише: „въплъщение на една магическа сила, съществувала тук от незапомнени времена". Доказателство е и един малък храм, открит в лапите на сфинкса, построен по времето на Хефрен, но това се смята за косвена улика.

 

Тутмос IV – фараон, избран от Големия сфинкс

Тутмос IV е осмият египетски фараон от Осемнадесетата династия. Син е на фараон Аменхотел II и царица Тиаа. Смята се, че властвал някъде през 1400 и 1390 година преди новата ера, около 9 или 10 години. Легендата, според която Тутмос IV е призован от сфинкса император, е от времето, когато сфинксът е бил заровен до главата си под пясъка.

Веднъж когато решил да полегне до главата на сфинкса, фараонът сънувал сън. Той говорил със създанието с тяло на лъв и глава на човек, което му казало, че ако изрови лапите му, ще стане фараон. След като се събудил, Тутмос, естествено, го направил и така станал фараон. Историята е записана на стела на хиляди години. 

Носът на Големия сфинкс

Един много известен факт е, че лицето на сфинкса е без нос и както за почти всичко, за което все още не сме напълно сигурни, и за това хората са съставили предположения. На мен лично ми се стори много интересно едно от тях и реших да ви го разкажа в тази статия. Една от легендите за липсващия нос на сфинкса, създадена и разпространена през вековете от хората, гласи, че сфинксът е бил много мъдро създание и разпространявало своята мъдрост сред народа си. Докато на власт не се качил много завистлив цар, той искал народът му да му се подчинява сляпо, но имало нещо, което му пречел,  и това била мъдростта на сфинкса. Затова царят решил да отреже носа му, като така спрял разпространението на знанията на сфинкса.

Любопитното за сфинкса разказа пчеличката Евгения Балабанова.

„Жълтата гостенка“ през вековете

Какво е туберкулоза?

„Жълтата гостенка“, или туберкулозата протича със следните симптоми: кашлица, храчки, повишена температура, нощно изпотяване, болки в гърдите, отпадналост, безсилие, безапетитие, намаляване на теглото, като в някои случаи може да протече и без симптоми.

Туберкулозата и египетските археолози

Било ли ви е интересно да четете за новооткрита мумия или гробница, древно съкровище, оставено от египтяните преди хиляди години? Самите откриватели също се вълнуват от находката. Но знаете ли че тя може да струва живота им?

Бактерията, която причинява болестта, може да се оцелее хиляди години в затворени помещения, каквито са гробниците на фараоните, или в по-дълбоките слоеве на пясъка в пустините. След което се разпространява чрез въздуха или по-точно праха в него при разкопаването на находката. Когато археолог разкопае гробница или съкровище, по въздушен път той се заразява с туберкулоза. 

В днешно време ако болестта е в ранен период, е възможно да
се излекува, но въпреки това много от археолозите продължават стават жертви на болестта.

 

„Жълтата гостенка“ и поетът Христо Смирненски

А сред избичката мрачна тази вечер е последна,

Знаят го душите неми, знаят го и двете те:

призрак властен и злокобен дебне тук с усмивка ледна

и за бледата девица черна мрежа той плете.

(из стихотворението „Жълтата гостенка“ на Хр. Смирненски – поета, който умира от туберкулоза, ненавършил 24 години)

 

На 15 юли 1922 г. поетът публикува стихотворението „ Жълтата гостенка“. Около две години по-късно поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарите откриват каверна. Предписано му е лечение, което включва чист въздух, силна храна и спокойствие. Поетът обаче не успява да постигне това. Семейството му наема стая в Горна баня, но дори там музата му не престава. Именно там той написва последната си творба „Приказка за стълбата“, която учениците изучават в 11. клас. 

 

На 5 юни получава нов кръвоизлив. Той трябва да бъде настанен в болница обаче няма свободни легла. След това му е поставена и диагноза – милиарна туберкулоза, която не се лекува. Състоянието му се влошава още повече по време на преврата (9 юни 1923 г.) поради липсата на храна и лекарства за цел два дена. След това е преместен в санаториум, но вече е прекалено късно и на 18 юни 1923 г. около 6:30 сутринта поетът се сбогува със нашия свят.

„Жълтата гостенка“ и „Кралското докосване“

За всеки човек е по-лесно да повярва на невероятна,
невъзможна, нереална лъжа,  вместо да загуби надежда и да чака смъртта.  Подобно нещо се случва през Средновековието в Европа.

По това време започва да се разпространява туберкулозата по Европейския континент. Типът на болестта се проявявал с подутини по шията, които постепенно  нарастват и биват съпътствани с лилави или сини петна. Тази вариация на заразата се нарича скрофулоза и в днешно време би могла да се излекува с навременни мерки.

През Средновековието обаче все още нямало медицинско решение, обаче човекът намерил друго „решение“ – „кралското докосване“. Хората, които притежавали тази
способност, както се подразбира от името, били кралски особи. Те смятали, че
притежават божествени сили и могат да лекуват болести чрез докосване.

Например английският крал Чарлс II по време на своето управление докоснал общо 92 000 болни, което е по около 4 500 за година. Другите владетели ползвали своето „докосване“ по-скромно. Пример за това са Хенри VII, който докосвал по седем или осем души на няколко години, и Хенри VIII, който  за разлика от своя предшественик докоснал 59 души за периода от 1950 – 1953г. Хенри IX решил въобще на не използва „силите“ си. Последният владетел, за когото е известно, че е практикувал лечението, е кралица Анна. Тя го използвала, за да излекува британски творец Самюел Джонсън.

В края интересната „терапия“ е спасила хиляди, но за жалост, точни истории на спасените липсват, поради причината че никой не е записвал.

 Любопитното за Жълтата гостенка разказа пчеличката Евгения Балабанова.