Успех на национално състезание по спортно ориентиране на Станимира Станчева

         В началото на месец ноември Станимира Станчева, ученичка от X^A клас в нашата гимназия, се яви на национално състезание по спортно ориентиране, представяйки цяла община Пазарджик, и се върна с достойно заслужен бронзов медал.

Ориентирането е спорт, който съчетава физическите усилия и логическото мислене. В него състезателят се навигира в местността в която се намира, използвайки карта и компас. Терените на състезанията може да са гори или градове. Има и различни видове ориентиране: горско, градско, нощно, коло и ски ориентиране. Самото навигиране става чрез разчитане на знаците по картата, релефните образувания и познаване на различните цветове, нарисувани на картата, например водните обекти са сини, най-проходимите полета са оранжеви, останалите са по-светли според това колко са проходими, най-проходимите гори са бели, а колкото по-непроходима е гората, толкова по-зелено е изобразена на картата. Триъгълник на картата изобразява старта, от него състезателят тръгва и следва предварително начертан маршрут, минавайки през контролни точки под номерата 1,2,3 и т.н., докато не стигне до двойния кръг, който е финалът. Целта е да се мине маршрутът възможно най-бързо и най-технично - да са се избирали най-добрите варианти за взимане на точките.

Но защо този спорт няма толкова придобита популярност в България? „Ориентирането не е спорт за всеки, на което се дължи неговата непопулярност“ – казва Станимра – „в него трябва не само добра физическа подготовка в лицето на бягане в гората, но и техническа - познаване на знаците на картата, избор на правилните варианти. Много хора се отказват почти веднага след като са го започнали, с извинението, че не е за тях или че не са достатъчно подготвени, но в действителност всички добри ориентировачи, които познавам, са имали лош старт в кариерата си, но постепенно, с много труд са станали добри и са започнали да печелят състезания“. 

 

Ученичката ни тренира от малка, около 6-7 годишна възраст, когато бягала в категория „10-годишни“ (в нея се бяга само по маркировка, без да се използват карта и компас). Това, което я запалило, не е само удоволствието, което човек изпитва, когато бяга в гората, трасето му върви добре и си намира точките без проблем, а и приятелствата, създадени там: „всички там сме като едно голямо семейство“. Именно това е и една от причинете защо повече хора трябва да се престрашат и опитат този спорт според Станимира. „Със сигурност другите не са изпитвали нищо подобно и си струва да го опитат, дори и в крайна сметка да решат, че не е за тях“, споделя тя.

Поради контузия миналата година се наложило Станимира да намали тренировките си, но сега вече е добре и продължава със сериозните тренировки, водена от силно желание за успех. Тя се възхищава на възрастните състезатели, които толкова много време се продължили да тренират любимия спорт, и се надява да достигне тяхното ниво.

Станимира Станчева е повод за гордост на училището ни, нека продължава само напред и нагоре! 

 Статията за Станимира и нейния успех е част от сладкия медец, произведен от една от работните ни пчелички - Наталия Вълкова.